Японски фетиши и практики

Вдъхновени от нашите прекрасни продукти на Shunga, открихме за вас най-интересните фетиши в Япония!

 

Някои от тях са доста фрапиращи, други вече са част от любимите ни BDSM игри. Сексуалната японска култура в продължение на векове се е развивала отделно от континентална Азия. В Япония доминиращата религия е шинтоизмът, който не приема сексуалната връзка за грях - а това дава на ума безкрайна свобода да изследва плътските възможности!

Ето защо Япония е първенец по най-различни видове наслади. Страната на изгряващото слънце може да се похвали с няколко десетки различни традиции свързани със сексуалното удоволетворение. Ние ще ви разкажем само за пет от тях, но пък, гаранция – това са едни от най-интересните!

 

Изкуството шибари (shibari) води началото си от бойното ходзе-джицу (Hojojutsu), свързано с техниката на връзване. Целта е не само да се обездвижи пленника, но и да се подчертае неговия социален статус – за целта се използват различни методи на връзване. Когато войната в Япония свършва, техниките на връзване се прехвърлят в нормалния живот: пленниците са заменени от жени - най-вече гейши, а самият процес започва да се цени, заради красотата на възлите върху тялото.

Днес шибари е преди всичко майсторство на връзване, без то да е лишено от медитативни свойства. И, разбира се, има еротичен подтекст: шибари може да бъде използвано, за да се обездвижи партньора. Освен това някои видове връзване въздействат върху ерогенните зони. Целта е този, когото връзват (jujun) да изпита най-висша форма на удоволствие и опиянение от въжетата и тяхната сила.
2. Йобаи – една от най-древните традиции в Япония

 

Yobai, „Нощно пълзене“, е много разпространена практика в затънтените краища на Япония, дори и в наши дни.

В стаята на спяща жена "пропълзява" тайнствен непознат, приближава се до девойката отзад и недвусмислено заявява намеренията си. Ако тя няма нищо против, двамата правят (максимално тих) секс до сутринта, след което непознатият любовник изчезва така, както се е появил.

Съгласието на жената не е задължително, НО в Япония йобаи не се смята за изнасилване, стига да се играе по правилата. А те са само две:

1. Любовникът трябва да влезе чисто гол. В Япония гол човек, нахлуващ в нома не се напада, защото може да практикува Йобаи. 

2. Любовникът и неговата изгора трябва да са абсолютно тихи. Ако Дон Жуанът бъде хванат, трябва да плати солидна сума пари на семейството - в съвременен размер, колкото луксозен имот на морето!

Йобаи обикновено е прелюдия към сватба - нещо като крадене на булка, но със секс ;) Родителите на момичето се правят, че не забелязват нищо, докато не решат, че е време да сложат край на извънбрачните авантюри. "Заловяват" любовника, дърпат му едно конско и му поставят условия, с които да избегне плащането на грандиозната сума. Обикновено едно от условията е двамата да се оженят, за да продължат да правят секс като семейство.

 

Много от вас са виждали тази практика по филмите. Става въпрос за традицията да се хапва суши от голо тяло на гейша. Най-интимните зони на жената са покрити с листо от лотос, а цялото останало тяло – с най-различни произведения на японското кулинарно изкуство.

Хайверът от сьомга трябва да се намира върху сърцето. В древни времена японците са считали, че хайверът от сьомга дава сила, желание за борбеност и любов. 

Рибата меч символизира безстрашието, затова я слагали на корема на момичето, където според японците се намира душата на човек.

Върху тялото задължително трябва да присъства морска змиорка – неизменен символ на мъжката сила. Този ритуал демонстрира величието на природата и невинността, поднесени като дар на много скъп и уважаван гост.

Момичетата се подбират не само по външен вид. Поднасящата суши е длъжна да има търпение и да е издръжлива, за да не се помръдне по време на тържествения обяд или вечеря. А също така и да е със здрава психика, за да не се поддава на похотливите погледи и докосвания на гостите.

За целта момичетата са тренирани: върху голите им тела се слагат шест сварени яйца и парченца лед. Младата гейша трябва да лежи в това положение 4 часа и нито едно яйце да не падне от тялото й. Ако дори едно се изтърколи на пода, броенето започва отначало. Тези тренировки са траели всеки ден, в продължение на 2 години.

 

След реорганизацията на проституцията в Япония през 1617 г., целият извънбрачен любовен живот на японците е изнесен в различни квартали от типа на „червените фенери“. В тях момичетата живеят и работят. Те не могат да напускат квартала, освен ако някой богат клиент не ги купи за съпруги. Жените струват много скъпо и често се е случва двама влюбени просто да не могат да си позволят да са заедно. Отчаянието довежда такива двойки до синдзю – двойни самоубийства. Доста често, този ритуал се е изпълнявал по време или след секс.

Японците не виждат нищо лошо в самоубийството, защото според техните вярвания след смъртта следва прераждане и са напълно уверени, че в следващия живот обстоятелствата ще са различни.

 

Японците докосват женски бикини с особен трепет, за тях това е докосване до божественото. Из цялата страна са разпръснати специални бутици, в които всеки желаещ може да се снабди с носено дамско бельо. Самото явление се нарича бурусера – това е и прозвището на момичетата, които дават „материала“ срещу определена сума. Има специализирани бурусера магазини, които продават освен носено бельо, също така училищни униформи и други части от облеклото на млади жени.

Гащичките например се поставят в херметически затворен пакет, а в него се добавя и лист хартия. Купувачът няма право да отваря пакета, докато не го купи, но от хартията може да разбере повече за собственичката на бельото. Обикновено там има нейна снимка, име, възраст и продължителността на носене на бельото.

А цената? Ами, тя зависи именно от времето, през което облеклото е било върху момичето и от степенна им на зацапване. Максимумът е 50 долара за това бельо, а възрастта, от която жената може да започне да го продава, е 18 години.